|
Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност руска филология).
Работи като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. „Черно море“, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а после управител на издателство „Книгата“ – Варна. Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.
Член е на Съюза на българските писатели.
Автор е на над 30 книги с поезия, белетристика, публицистика:
„Огън на брега“ (1980);
„Нощен хляб“ — Варна: Георги Бакалов, 1983;
„Сезонът на спасителя“, Повест — София: Профиздат, 1987;
„Морски кончета“ — Варна: Георги Бакалов, 1989;
„Плашило в града“ (1990);
„Остави ме, любов“ (1992);
„Деца на рая“ — София: Пейо К. Яворов, 1992;
„Семейно легло“, Разкази и новели — Варна: Бряг-принт, 1992;
„Защото е есен“ (1994);
„Библия за несретници“ — Варна: Черноморие, 1997;
„Сюита за мъртви българи“ (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998);
„Влакът към зимата“ — Варна: Колор принт, 1999 (2000);
„Соленият връх на бога“ — Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2001;
„Няма такава България“, Публицистика — Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2002;
„Челен удар“ — Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003;
„Стихове от кашона“ — Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2004;
„Треньор на пеперуди“ — Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2005;
„Автопортрет със светкавици“ — Варна: Книгата, 2006;
„Писателят като чудовище“, Роман — Варна: Книгата, 2006;
„Къща без икони“ (2008);
„Усмирителна риза за ближния“ — Варна: Книгата, 2008;
„Аз съм светлият мъж към безкрая“ — Варна: Книгата, 2008;
„Обиск на пустините“ — Варна: Книгата, 2010;
„Слалом между мълнии“ — Варна: Книгата, 2010;
„Буквар за влюбени“ — София: Захарий Стоянов, 2010;
„Аутопсия на зимните миражи“ — Варна: Книгата, 2011;
„Дърво за бесене на поет“ — Варна: Книгата, 2012;
„Делникът на един безделник“ — Варна: Колор принт, 2013;
„Рецитал със стиснато гърло“ — Варна: Колор принт, 2014;
„Вечерна проверка за ангели“ — Варна: Колор принт;
„Анализ на залязващото слънце“ — Варна: Колор принт, 2016;
„Черно на бяло“ — Варна: Книгата, 2017;
„Дръж ми шапката, мила“ — Варна: Колор принт, 2017;
„Прочит на огледалото“ — Варна: Колор принт, 2018;
„Говорещият с камъни“ — Варна: Колор принт, 2019;
„Хляб и сол“ — Варна: Колор принт, 2020;
„Римувани светулки“ — Варна: Колор принт, 2021;
„Нулев час по любов“ — Варна: Колор принт, 2021;
„Детето на прочетените книги“ — Варна: Колор принт, 2022;
„Букварчето на дядо Валери“ — Варна: Колор принт, 2023.
Носител на национални и регионални литературни награди, между които са:
Награда на СБП за публицистика,
Национална награда „Гео Милев“ (2003),
Национална награда „Дамян Дамянов“ (2006),
Първа награда от националния конкурс „Биньо Иванов“ (2007),
Национална Славейкова награда (Трявна) (2011, 2 място),
Национална награда „Иван Пейчев“ (2011),
Национална награда „Теодор Траянов“ (Пазарджик) (2012),
Голямата награда „Варна“ (2018) за цялостно творчество.
Стихове
Товарачът на мрака
[bg]
Мисля за теб
[bg]
Брат на мумиите в Гиза
[bg]
Един пресипнал славей
[bg]
Космическа светулка
[bg]
Мокро стихотворение
[bg]
Автограф от плашило
[bg]
Одата на есента
[bg]
Сълза за България
[bg]
Утро в гората
[bg]
Лудият поет
[bg]
Додето чакам третите петли
[bg]
Спомен от поет
[bg]
След лятото с харизаната риза
[bg]
Зачеркната молитва
[bg]
Когато трака щъркелът на сняг
[bg]
Дъждовни отсъствия
[bg]
Парче от Рая
[bg]
Обратната страна на химна
[bg]
Коруба за светулки
[bg]
Осем рошави врабчета
[bg]
Последната светулка
[bg]
Есенна тъга
[bg]
Подписани значения
[bg]
Страх
[bg]
Вълча песен
[bg]
Изречено на Български език
[bg]
Автопортрет за изгаряне
[bg]
Светъл зимен сън
[bg]
Огледалото
[bg]
Гората на безутешните елени
[bg]
Само веднъж
[bg]
Стихотворение, написано с бяла блажна боя
[bg]
България на три морета
[bg]
240 недостойници
[bg]
Студ
[bg]
Молитва за Поетите на България
[bg]
Сам в литературната мъгла
[bg]
Блато
[bg]
Аварийно кацане
[bg]
Дъждовен тайнопис
[bg]
Къде сбъркахме?
[bg]
Човек зад борда
[bg]
Вятърът
[bg]
Старата дядова къща
[bg]
Есен на село
[bg]
Моята молитва
[bg]
Точка, запетайка и тире
[bg]
Книгите на дядо Валери
[bg]
Момчешки спомен
[bg]
Сънувайте калинката прекрасна
[bg]
Утопия
[bg]
Още трийсет и девет пустини
[bg]
Снимка за спомен
[bg]
Гео Милев
[bg]
Болка
[bg]
Врабче
[bg]
|
