Рожковите взеха да ръждеят.
Мокро рухо облакът кълби.
Блъска се вълната върху кея,
сякаш тръска кофи с малеби.
В лодките на старите рибари
заблестяха лондите с харип.
И мелтемът би, където свари! —
адски нагъл! — и противен тип.
Пейките във парка опустяха.
Плажът просна дрипава бохча.
И ченгето със мотор "Yamaha"
по "Алея първа" избръмча.
Гларусът със гладен клюн затрака —
есента по морза да чете.
Лятото се шмугна в храсталака.
Мравките — в мравуняка, и те.
Тръгнах си от тебе, мое лято.
Не тъгувай, моля те, за мен!
Бях за миг светулката, която
озари последния ти ден.
