Аз не познавам весели Поети! — край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! — от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб — или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ — един невероятен вейхайвей!
Не го интересуват власт и слава, ни почести, злата, ни кош с пари.
Eдинствено — което заслужава, е — с него да сме малко по-добри?
В зори да му речем здравей, Поете! И да го изпроводим с лека нощ! —
един човек, останал непрочетен в света, не дал за него пукнат грош.
И аз — нали съм син на Терпсихора, молитвата си кротка ви чета —
обичайте Поетите си, хора! — те носят Светлината на света!
