... дали защото лятната трева под залеза на хълма се оклюма,
и вятърът изсъска след това — покри ми пътя с есенната шума,
а подир него — в сънните гори, щурците ненадейно онемяха,
и лятото ми нейде се затри — едно печално друмниче без стряха,
преди да хлътне в глухия усой, надянах му последната си риза,
на мен бездруго всеки миг покой солено — и горчиво, ми излиза,
и аз си казвам карай да върви! — понеже няма кой да ми продума,
съм жив с надежда — в дългите треви да ме покрие есенната шума.
