… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала — празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг?
Щях сега във ЧАД или в Египет да кълва пшеничени зрънца.
И по цял ден да лежа на припек с кеф под африканските слънца.
А пък аз на Седма пейка зъзна, бирата дори не ми спорѝ! —
иде ми сега да легна възнак — и от студ да пукна до зори!
Вятърът по пустата алея да ме тикне в кофата за смет.
Леден свят! До гуша ми додея да съм твой забравен, стар Поет.
