... нощта си мъкне денковете с мрак и се търкулва татък, зад баира,
и чайките над варненския бряг въртят се на джуруми — и пикират,
благословена, хладна тишина се стелва по бездънните алеи —
летя — хлапак от сол и светлина, със бриза през забравени навеи,
тревите са потънали в роси, през всяка капка Господ ни наглежда,
денят навярно идва — да спаси за всекиго поне по стрък надежда,
в казаните под старите липи един клошар ровичка си с ченгела,
зад мене Варна още сладко спи в прекрасната си нощница с дантела,
с Денницата над варненския бряг търкулвам се — изгубено мънисто.
Бях товарач на денковете с мрак, че да ви бъде хубаво — и чисто.
