сънувах сън — присъних си калинка
със седем черни точици на гръб
лети насам-натам — с душица линка
над бездните със мировата скръб
на стръкче кацне дигне се на облак
на треволяче люшне се в трептеж
и няма ми я мъката злокобна
че моят ден се стапя — тиха свещ
понечи да се рейне — в миг полита
нанейде си — калинка над света
а аз я гледам — пия без насита
от нейната свещена красота
и аз — когато някой ден угасна —
из степите с разлюшкани цветя
сънувайте калинката прекрасна
която тихо в моя сън слетя.
