... видях се пак момче в царевичака из нивите край малкото селце —
със жабките над блатото си квака — или лежкуни в топлото сенце,
във джобчето на летните бермуди напъхало две шепи липов цвят,
цял ден размахва кеп за пеперуди, лови ги — и ги пуска — да летят,
и слуша — свит на дядовата пазва с дъх на треви, на билки и барут,
как баба нещо тихо си приказва над теджерката със сварен нахут,
и пепелната питка пак търкулва! — да си нагледа дългите нивя,
къде ли — след последната светулка нататък нейде вятър ги отвя? —
де рохоли си селската рекичка, за раци бъркам в спомена с ръце...
Момче, момчеее... и аз бях светла птичка из нивите над моето селце.
