Аз вече съм наясно с този свят.
Приех го — и отказвам да му вярвам.
Реди ми хляб, две риби за обяд! —
и ги краде! — по-хищен и от гарван.
Зачеркнах невъзможните неща,
с които моят мил живот ме сблъска.
Спрях вече тъпи книги да чета.
Душата си да стягам с вратовръзка.
Не искам като гнусен политик
на черното! — да казвам, че е бяло.
И да се гледам! — колко съм велик,
в лъжливото до ужас! — огледало.
И да се надам в задния ми джоб
с последния си лев! — дано ми стигне,
да купя Свободата си на роб! —
вървял през рой химери — и енигми.
Молитвата си, Господи, чета.
Дали ме чуваш в стихналата черква?
Зачеркнах невъзможните неща! —
и с тях навярно? — себе си зачеркнах.
