... от раклите си есента
извади жълтата кошуля,
преди да падне вечерта,
аз орех-два ще си обруля,
в торбето — пъхнал за обяд
две шепи меки диви круши,
тъй благо тръгва си денят —
и край реката лъкатуши,
ще мина старата гора,
нашарила във охра хълма,
от шумата ще събера —
възглавката си да напълня,
и нека вихрят се навън
над мене зимните вихрулки...
Аз ще потъна в зимен сън
в една коруба за светулки.
