Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само.
Все искаме от него да ни прави
такива, за каквито сме мечтали —
болникът да се види див от здраве,
страхливецът — накичен със медали.
Огледала във кухни. И във спални.
Квадратни. Ромбоидни. Четвъртити.
Оглеждаме се — чисти. Или кални.
Нахални. Предоволни. Или свити.
И аз си имам свое огледало.
И често пъти взимам го във шепи.
На черното река ли, че е бяло,
то в миг откъм гърба ще се разцепи.
И затова изричам всяка дума
така, като че ли ми е последна.
То ще ми тегли някой ден куршума,
ако безчестен в него се погледна.
