Спокоен съм за идещите внуци.
Достойно минах земния си път.
Не им оставих злато във каруци,
а им оставих книги — да четат.
Такива — малки, даже непотребни
свидетелства, че някога съм бил.
И всякоя от тях ми беше требник,
душата ми със обич съхранил.
Каквото бе за песен, го изплаках.
Което бе сълза, се срина в тях! —
в най-светлите подземия на мрака.
В тонажи от библиотечен прах.
На мъдрости не са богати много.
Пък и не чинят три торби с пари.
Със тях не могат да запалят огън —
тя, книгата! — във огън не гори.
Керваните злата, сребро и сърма
потънаха във прах и суета.
Помнете ме, деца, и ще се върна! —
един Човек със книга през света.
