... живея си в най-истинското време, когато всичко ми принадлежи,
загърбил слава, власт, не ми и дреме! — не ядох хляб, омесен със лъжи,
не бях слуга на Чичкото Паричко, до днес един оцапан лев не взех! —
несуетлив, наясно бях със всичко — със своя си, и с чуждия успех,
спокоен съм за всякоя минута, в която — чист и праведен — живях,
и — камъка на своя връх избутал, от сетния си път не сещам страх,
с трошиците от своя черен хлебец нахраних светли птички и деца,
търкалях върху своя късен хребет немилостиви — и добри слънца,
дори да пукна беден, сам и гладен, го казвам на чист български език —
живях щастлив, защото Бог ми даде съдба — да бъда Аз! — във всеки миг.
