… когато мисля си за теб, в небето Господ Бог се кръсти,
косиците ти — вятър в степ, нарошвам с тежките си пръсти,
из твоя скутец примамлив се гушкам като момчурляче —
не зная как осъмвам жив! — или осъмвам другояче? —
тревичка, есенно листо, слетяло в миг от листопада,
навярно в следващите 100 за теб ще дишам, мила Влада?
Ще те възнасям в небеса, където Бог диктува рими! —
ефирна капчица роса в пространства — с теб несподелими.
Старик, по-грохнал и от пън, без теб замръквам всяка вечер.
Красива си! — из моя сън. И в моя стих, на теб обречен.
