не живяхме в гори с изобилни потоци и просеки
нас ни дра хоризонтът през устите с жестока юзда
ние бяхме дивизии, бяхме армии дрипави просяци
със наивната вяра за равенство, братство и свобода
кой за вяра и род, кой за знаме и химн ще погине
рядка сбирщина, стадо — събрано от кол и въже
ако има пред нас още трийсет и девет пустини
да ги минем поне след достойни държавни мъже
