искам да се махна — да изчезна
някъде далече от света
на висок връх, лунен кратер, бездна
в дупка из тибетските плата
всичко да започна отначало
не да скитам пак от трън на глог
а да тръгна — светъл дух и тяло
в шепите на своя Господ Бог
да пилея обич — и от обич
в сънищата ваши да летя —
и дори в сахара, тар и гоби
да ви късам пролетни цветя
в свят за мъст, ненавист и обида
сякаш разиграл ни на белот
казвам — миг преди да си отида —
можем да живеем друг живот
стих — или светулка ще ви пратя
аз към друго и не се стремя —
хората да бъдат мои братя
и — щастлива — моята земя
