Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях.
Със едното Бог в мен се заглежда. Обеща ми да стигна стоте.
Цял живот кукувичата прежда ми постила — за топло шалте.
Ако в нещо греша, прошка моля. Аз за грешките ваши простих.
Изиграх си най-главната роля. Бях статист във световния стих.
И мълча си — за щяло-нещяло. Или ръся ви с рими — безчет.
Чист на ум. Блага мисъл и тяло. С други думи — бях просто Поет.
