... дано ме чуе нявга моят Бог, че искам да живея с блага Обич,
и да не бъде този свят жесток — и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани — и пази — свято! — краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в злоба и омрази? —
когато под оскъдните слънца за всекиго местенце Господ пази,
не знам какво чак толкова делим, се питам тихо в моята молитва? —
животът си отлита яко дим! — човек се ражда, диша — и си литва.
Застана ли на сетната черта, дано — щастлив! — изчезна във Безкрая?
Дано ме чуваш, Боже на света! — на този свят да смъкнеш нявга Рая.
