... седем рошави врабчета чоплят си коричка хляб, лятото на заник крета — капе старият хинап, в двора древната смокиня няма кой да я бере, вечерта пристига — синя, над смълчаното море, покрай старата пекарна се мотае гладен пес, и по Главната на Варна жив човек не срещнах днес, и на пустата алея в парка вятърът шепти, няма влюбени на кея, хайде, тръгвай си и ти? — есента с метлата шета и те гледа — сам и слаб... Ти — и седемте врабчета, делнали си къшей хляб.
