... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши — и в сумрачната мърчина
селцето — стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори — със третия петел,
спря попчето да пее в храма — налива се с резлив отел,
в полето с гнилите салаши се дръгне вятърът в зори,
и кметът към града отпраши, нарамил пак торба парѝ,
рекичката — и тя, издъхна! — и нито риба, нито рак,
нарамил дрехата си връхна, се връща лудият по мрак,
припламне слънцето, припуши в дрипясалите ми кладни,
мълча под кривите си круши в печални, есенни слани.
