Защо не мога с маслени бои
да нарисувам къщата на село,
как баба ми козичката дои,
завързала косичника на чело,
а дядо върху килнатия пруст
си вади пак пунгията с тютюна,
напъхал във силяха мокър брус
след тежката коситба на ластуна,
кюмбето под сайванта как дими,
и трите тежки вързуници чесън,
а в дворчето с обраните асми
калеври сурка дрипавата есен,
безмълвна — откъм Черния баир,
нощта примъква кукувича прежда,
от старците ми в Божия всемир
пих доброта и обич, и надежда,
дъхти на гюзум, чубрика и ким,
за мен хамаче паяче е плело...
Преди да съм изчезнал яко дим,
ще нарисувам къщата на село.
