... понякога във мен шептят насън египетските мумии —
и смислите на този свят подреждат с много прости думи,
живели под безброй слънца, бинтовани с елей и смирна,
ни казват: — Време е, деца! — планетата да бъде мирна,
какво са Времена, съдби, държави, върволик от хора? —
когато утре — може би? — ще си изчезнем из простора,
мълвят ни светлата си вест, и — вярвам, че не е измама —
да сме щастливи тук и днес! — че утре може и да няма,
от песъчинките по-лек! — дарил последната си риза,
аз минах — временен човек, през Пирамидите във Гиза.
