… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат —
литнаха с Вълшебните килими някъде — към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей!
А пък аз все тъй си ги обичам! — и по цял ден с кеф си ги чета.
С тях си пея песничката птича — малък птичък в техните ята.
Злоба ли е? Завист ли? — не зная. Пък дори не искам и да знам.
Нявга с тях делихме си кравая. Днес сред тях умирам адски сам.
Пея ли им? Или мъка мъкна? — сам в литературната мъгла.
Братчета на думи! — кой затъкна Обичта във вашите гърла?
