... облакът сури бурнуси развея,
лисна и първият есенен дъжд.
Сам, леко трезвен се скитах по кея —
просто забравен от лятото мъж.
Тръшна морето дрипясали черги.
Легнаха първите тежки мъгли.
Стари, ръждясали като консерви,
скърцаха моите черни скали.
Седем табуна мелтемът смахмузи.
И хоризонтът изопна стена.
И върху плажа килим от медузи
просна дебелата морска вълна.
Бог ли в съдбата ми единосуща
води ме с Обич по Пътя нелек?
Кой съм, не знам, в неизбродната пустош
сигурно спомен за минал човек?
Смогна ли в стихче да ви се изкажа,
ме споменете с Любов някой ден?
Нося ви споменче — мида от плажа! —
бисерче малко пазете от мен.
