Игор Северянин (1887 — 1941)

Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Първите му поетични публикации са от 1904 г. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Привърженик е на литературното направление егофутуризъм. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Соловей” (1923 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. живее в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.


Стихове