| |
Дорогому К. М. Фофанову
Весенний день горяч и золот, –
Весь город солнцем ослеплен!
Я снова – я: я снова молод!
Я снова весел и влюблен!
Душа поет и рвется в поле,
Я всех чужих зову на „ты”...
Какой простор! какая воля!
Какие песни и цветы!
Скорей бы – в бричке по ухабам!
Скорей бы – в юные луга!
Смотреть в лицо румяным бабам!
Как друга, целовать врага!
Шумите, вешние дубравы!
Расти, трава! Цвети, сирень!
Виновных нет: все люди правы
В такой благословенный день!
1911 г.
|
|
|
|
На скъпия К. М. Фофанов
Денят е пролетен и златен –
градът е в слънце цял обвит!
И пак съм аз: отново млад съм!
Отново влюбен и честит!
Душата пее, сякаш в рая,
на „ти” съм с всички и летя…
Какъв простор! Каква омая!
Какви са песни и цветя!
По-бързо – ямите прескачам!
По-бързо – към полята пак!
Жените с поглед мил закачам!
Дори с врага сега съм драг!
Шумете, пролетни дъбрави!
Расти, трева! Грей, люляк, с мен!
Виновни няма: само прави
сред този ден благословен!
1911 г.
|
|
|
|
