| |
Всеволоду Светланову
В парке плакала девочка: „Посмотри-ка ты, папочка,
У хорошенькой ласточки переломлена лапочка, –
Я возьму птицу бедную и в платочек укутаю...”
И отец призадумался, потрясенный минутою,
И простил все грядущие и капризы и шалости
Милой маленькой дочери, зарыдавшей от жалости.
1910 г.
|
|
|
|
На Всеволод Светланов
В парка плаче момиченце: „Погледни, скъпо татенце,
лястовичката миличка е с пречупена лапичка –
ще превържа аз птичето бедно с меката кърпичка...”
И бащата, обичащ го, в изненада разтърсен бе
и прости всички следващи и капризи, и пакости
на прекрасната щерчица, състрадателно плакала.
1910 г.
|
|
|
|
