Мне удивительный вчера приснился сон:
Я ехал с девушкой, стихи читавшей Блока.
Лошадка тихо шла. Шуршало колесо.
И слезы капали. И вился русый локон...

И больше ничего мой сон не содержал...
Но потрясенный им, взволнованный глубоко,
Весь день я думаю, встревожено дрожа,
О странной девушке, не позабывшей Блока...

1927 г.

Присъни ми се дивен сън: сред път, в мъгла,
до мен девойка стихове на Блок четеше.
Летеше кончето. Скриптяха колела.
И капеха сълзи. С къдрици руси беше...

И нищо повече в съня си не видях...
Ала, разтърсен от вълнение дълбоко,
цял ден размислях в трепет, разтревожен бях
за странната припомняща си Блок девойка...

1927 г.