|
Родена съм в гр.Сливен в едно жежко лято. Макар че корените ми са от двата края на България, че и отвъд нея, докато съм раснала под сърцето на мама, сигурно съм прихванала нещо от бунтовния дух на Балкана. Затова не мога да си стоя кротко. Пак тук, в Сливен, завърших гимназия, наречена на името на големия възрожденски поет Добри Чинтулов, а моята алма матер е Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий”.
Иначе съм обикновен човек, не по-различен от продавача на вестници и от усмихнатото момиче, което връзва букети с разноцветни панделки.
Понякога, ако успея да си открадна малко време, ходя за риба. Мога да гледам с часове задъхания бяг на реката и да слушам тихия шепот на листата, докато се опитвам да разгадая магическите им знаци.
Не успях да засадя дърво, макар да опитвах много пъти...
Обичам града си, земята си, но най-много обичам езика си. Думите, с цялата им красота и многозначност, ме опияняват. Вярвам, че на този свят няма оръжие, което да притежава тяхната мощ. Думите са това вълшебно нещо, което ни прави хора.
Какво искам от живота? Да ми даде достатъчно време, за да завърша започнатото.
Какво искам за детето си? Една България, която с гордост да нарича родина.
Ето това съм аз. Ни повече, ни по-малко...
Просто Ники Комедвенска.
Поезия
В превод на руски език — Татьяна Рындина
Луда съм, Господи
[bg-ru]
Динозавър
[bg-ru]
В превод на руски език — Дмитрий Волжанин
Амнезия
[bg-ru]
Молитва по Гергьовден
[bg-ru]
Под моста
[bg-ru]
Писмото на Вълка
[bg-ru]
Разделение
[bg-ru]
|
