| |
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд — многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу,
моят първи приятел на двора копае ми гроб,
моят враг коленичи пред мен и за прошка ме моли,
а човекът, свободен роден, пожела да е роб.
Ще си легна във гроба, приятелю мой. Зарови ме!
Ще простя на врага си, та нощем да ляга щастлив.
Нека робът изпише на кръста ми своето име
и от моята смърт да прогледне свободен и жив.
Аз ще мина Отвъд, мъртъвците по път ще целувам
и пред тежките порти за пръв път смирена ще спра.
Боже, искаше син, но мъжете отново воюват...
Приеми със венеца от тръни една дъщеря.
|
|
|
|
Я не знаю, как Бог сверху смотрит спокойно на нас...
Обещал же, что будет он пастырем нам и отцом?
Только вот — Страшный суд, повторённый уже много раз,
смертным боем мы бьёмся, а на ночь о мире поём.
С ног на голову свет перевёрнут, поэтому так -
лучший друг во дворе, там могилу копает мне он,
на коленях стоит и прощения просит мой враг,
быть рабом пожелал человек, что свободным рождён.
Я в могилу сойду, мой приятель. Меня закопай!
А врага я прощу и счастливым он ночью уснёт.
На кресте моём раб своё имя напишет пускай,
после смерти моей он свободно тогда заживёт.
Я Туда перейду, мертвецов по дороге целуя,
пред вратами тяжёлыми смирною став наконец.
Боже, сына хотел, но мужчины ведь снова воюют...
Так прими же ты дочь, на которой терновый венец.
|
|
|
|
