Дмитрий Кедрин (1907 — 1945)

Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбиркак на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са балладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.


Стихове