Все мне мерещится поле с гречихою,
В маленьком доме сирень на окне,
Ясное-ясное, тихое-тихое
Летнее утро мерещится мне.

Мне вспоминается кляча чубарая,
Аист на крыше, скирды на гумне,
Темная-темная, старая-старая
Церковка наша мерещится мне.

Чудится мне, будто песню печальную
Мать надо мною поет в полусне,
Узкая-узкая, дальняя-дальняя
В поле дорога мерещится мне.

Где ж этот дом с оторвавшейся ставнею,
Комната с пестрым ковром на стене...
Милое-милое, давнее-давнее
Детство мое вспоминается мне.

1945 г.

Мяркам в поляната, с елда накичена,
къщичка с люляк до малкия вход,
слънчево-слънчево, тихичко-тихичко
в лятното утро блести небосвод.

Кранта петниста си спомням, подкарвам я,
щъркел на покрива, снопи в харман,
тъмничка-тъмничка, старичка-старичка
нашата църквица мярка се там.

Плахо привиждам печални обятия,
мама припява над мен в полусън,
тесничък-тесничък някъде-някъде
пътят изчезва в полето отвън.

Где ли е къщата, сладост предлагаща,
стаята, пъстър килим украсил...
Радостно-радостно, бягащо-бягащо,
детство далечно сред спомена мил.

1945 г.