Красимира Зафирова е българска поетеса. Родена е през 1957 година в Перник. Следвала е Източни култури в НБУ. Живее и работи в Перник.
Автор е на книгите:
1991 — „За Карлсон и другите“ първа награда в конкурса „Веселин Ханчев” – Стара Загора
1992 — „Начин на живот“, издадена с конкурс на Национален център за книгата от ИК „Младеж“
1997 — „Третата костенурка“ — издадена от ИК „Анубис“, с конкурс на Националния център за книгата
2001 — „Записки върху сняг“ — ИК „Жанет 45“
2005 — „Правило 42“ — ИК „Жанет 45“
2009 – „На друг език” – ИК „Жанет 45“
За творчеството си Зафирова е удостоена с националните награди „Веселин Ханчев“, „Мара Белчева“ (1993), „Златоструй“ (1994), Първа награда в Националния конкурс на Ордена на трубадурите средиземноморци (1999), Първа награда в есеистичния национален конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР (2001), Националната награда „Иван Николов“ (2001), специална награда в хайку-конкурс — Благоевград (2008).
Участия в антологиите: "Български поетеси" - изд. "ЕКВУС АРТ" - 1996; "EURYDIKE SINGT" — Kirsten Gutke Verlag / Kioln — 1999; "Сто години любов" — изд. "Зелена вълна" — 2000; "Български поети" — изд. "Захарий Стоянов" — 2003; "Женска поезия — България, Македония, Сърбия" — изд. "Сонм" — 2003; "Лирика" (НДК) и др.
Има многобройни публикации, включително преводи в чужбина. Член е на СБП.
== Източници: в. "Култура", в. "Труд", в. "Сега", Литературен вестник, сп. "Съвременник", сп. "Пламък", сп. "Везни", сп. "Театър", "Езикът на пустотата" (Антоанета Николова — София, 2003) и пр.
Стихове
В превод на испански език - Виолета Бончева
Февруари или опит за летене
[bg-es] 
Абориген
[bg-es] 
Зелена карта
[bg-es] 
|