|
Жената с ябълковата жилетка
е на метър от мене. Разказва
сватби и погребения,
както се разказва история с простичък сюжет.
Безхитростните герои газят в снега,
палят свещи, пеят до прегракване,
пропадат в ями от съмнения, скачат в съня си,
пият вода от праисторически кладенци,
споменават майка си, Великите кабири
и Оклахома /там се пресели вуйчото
на етървата на зълвата/...
Всичко е просто в неяснотата си,
до задушаване – питомно,
величаво до подивяване.
Назад не ги връща нищо,
само наличното се подава между два прешлена
от скелета на времето,
който прескачат леко
с една сюита на Владигеров,
с кокичето на телата си в началото на февруари.
Жената с ябълковата жилетка не си тръгва,
направо излита и думите криволичат след нея
в опит да я настигнат.
|
|
|
|
La mujer con el chaleco de color manzana,
está a un metro de distancia de mí. Cuenta
las bodas y funerales
como cuenta una historia de sujeto simple.
Los héroes ingenuos aplastan la nieve,
encienden las velas, cantan hasta no poder mas,
se caen en fosos de dudas, brincan dormidos,
beben agua de pozos viejos,
mencionan algo de sus madres, Los Grandes Kabiri,
y Oklahoma (por allí se mudó el tío
de mi tía y su cuñada)...
Todo se ve muy sencillo en su propia oscuridad
hasta la sofocación civilizada
y el majestuoso salvajismo.
Nada se puede regresar por atrás,
sólo lo que efectivo se asoma entre dos vértebras
del esqueleto del tiempo.
Lo que saltan por encima sin ninguna dificultad
con una suite de Vladiguerov,
adornadas de campanillas blancas, en el principio de febrero.
La mujer con el chaleco de color manzana no parte,
toma el vuelo directamente y las palabras serpentean detrás de ella
intentando alcanzarla.
|
|
|
|