Панчатантра (на деванагари: „Пет принципа“) е санскритски сборник от поучителни истории. Най-вероятно историите в нея са донякъде преразкази от будистки текстове. Предполага се, че творбата е написана от Вишнушарман около 200 пр.н.е. Първоначално е замислена като ръководство за висшестоящи, учейки ги как да водят политика чрез аполози и басни с животни. Разказите са написани най-вече в стихотворна форма. Книгата се състои от пет подкниги (от където идва и наименованието й: panch – пет, тантра – книга, ето защо се нарича още „Древноиндийското петокнижие“).