КОСТЕНУРКАТА И ГЪСКИТЕ

Басня от Панчатантра

---

Една костенурка и две гъски живели дълго време заедно в един вир. Накрая там настъпила суша и вирът пресъхнал. Тогава гъските си казали една на друга:

— Трябва бързо да си потърсим нов дом, защото не можем да живеем без вода. Хайде да се сбогуваме с костенурката и да тръгваме веднага.

Когато костенурката чула, че заминават, тя се разтреперила от страх и ги замолила в името на приятелството им да не я изоставят.

— Уви! — отвърнали гъските, — нямаме друг избор. Ако останем тук и трите ще загинем, а не можем да те вземем с нас, защото ти не можеш да летиш.

Ала костенурката се молила толкова настойчиво да не я изоставят, че гъските накрая рекли:

— Скъпа приятелко, ако обещаеш да не произнесеш нито дума по време на пътуването, ще те вземем с нас. Но знай предварително, че ако си отвориш устата да кажеш дори и една-единствена дума, рискуваш да загубиш живота си.

— Бъдете спокойни — отвърнала костенурката, — ще мълча, докато не ми разрешите да проговоря. Предпочитам никога повече да не си отворя устата, отколкото да остана тук и да умра самотна в пресъхналия вир.

Тогава гъските донесли една здрава пръчка и наредили на костенурката да я захапе здраво в средата. После я подхванали от двата края и литнали с нея. Били изминали благополучно няколко мили, когато пътят им ги отвел над едно село. Селяните, като зърнали тази странна гледка на костенурка, носена от две гъски, прихнали да се смеят и извикали:

— Хей, виждали ли сте някога по-смешно нещо в живота си! — и смехът им не спирал да ехти.

Костенурката все повече се изпълвала с негодувание. Накрая вече не можела да понася подигравките им.

— Вие тъпи… — сопнала се тя, но преди да успее да каже друго, паднала на земята и се разбила на парчета.