ГРАДИНАРЯТ И МЕЧКАТА

Басня от Панчатантра

---

В източната част на Персия живеел някога градинар, чиято радост в живота били цветята и овошките. Той нямал нито жена, нито деца, нито приятели, нищо, освен градината си. Накрая обаче на добрия човек му омръзнало, че няма с кого две думи да размени. Решил да тръгне по света и да си намери приятел. Едва бил излязъл от градината и се изправил лице в лице с една мечка, която подобно на градинаря си търсела другар. Двамата веднага станали големи приятели.

Градинарят поканил мечката да дойде в градината му и я гощавал с дюли и пъпеши. В замяна на тази любезност, когато градинарят лягал да подремне следобед, мечката стояла край него и гонела мухите.

Един следобед се случило така, че една необичайно голяма муха кацнала на носа на градинаря. Мечката я изгонила, но тя отлетяла само за да кацне на брадичката на градинаря. Отново мечката я прогонила, но след няколко мига тя отново се върнала на носа на градинаря. Сега мечката се разярила. Без да мисли за нищо друго, освен да накаже мухата, тя грабнала един голям камък и го хвърлила с такава сила към носа на градинаря, че убила не само мухата, но и спящия градинар.

По-добре е да имате умен враг, отколкото глупав приятел.