Английски текстове с български превод
По автор
По заглавие
По тематика


Испански текстове с български превод
По автор
По заглавие
По тематика


Английски текстове без превод
По автор
По заглавие
По тематика


Испански текстове без превод
По автор
По заглавие
По тематика

Пиер дьо Ронсар (Pierre de Ronsard — La France)

Пиер дьо Ронсар Пиер дьо Ронсар (11 септември 1524 г., Ла Поасониер, Франция — 27 декември 1585 г., Сен Ком, Франция) е френски поет и член на Плеядата, наричан от своите съвременници принцът на поетите.

Той е най-малкият син на Луи дьо Ронсар, maître d'hôtel на крал Франсоа I, и Жан дьо Шодрие, произлизаща от благородническо семейство с добри връзки. Бодуен дьо Ронсар (или дьо Росар) основава френския клон на фамилията и печели известност в началните етапи на Стогодишната война. В своето стихотворение „Елегия за Реми Бело“ самият Ронсар твърди, че родът му произлиза от Балканите.

Обещаващата дипломатическа кариера на Ронсар е прекъсната от пристъп на глухота, която никой лекар не успява да излекува, и той решава да се посвети на науката. За тази цел избира колежа Кокре. Там участва в създаването на новото литературно движение Плеядата. Тя се състои, както показва името, от седем писатели, чиито имена понякога се изброяват в различен ред, макар че според класическия канон са Ронсар, дю Беле, Баиф, Реми Бело, Понтюс дьо Тиар, Етиен Жодел и Дора. Първият манифест на Плеядата, което прилага към простонародния език принципите на критичност и ерудиция, почерпени от класиците, идва не от Ронсар, а от дю Беле. Неговата Защита и демонстрация на френския език (Defense et illustration de la langue française) се появява през 1549 и това може да се счита за поява на Плеядата (или 'Бригадата', както се нарича в началото).

Малко след това идват и работите на самия Ронсар. Няколко малки стихотворения, един епиталамий за Антоан дьо Бурбон и Жана Наварска (1550), Химн за Франция (Hymne de la France; 1549), Ода за мира (Ode a la Paix) предшестват публикуването през 1550 на четирите първи книги на Оди от Пиер дьо Ронсар.

През 1552 следва публикуването на Amours de Cassandre и на петата книга на Оди. Тези книги предизвикват ожесточени литературни спорове. Маро е мъртъв, но оставя многобройни последователи, които виждат в по-стриктната литературна критика на Плеядата, в явното ѝ презрение към простонародните и средновековни форми, в настойчивия ѝ съвет френската поезия да „следва древните“, обида към автора на Adolescence Clementine и неговите ученици.

Популярността на Ронсар още приживе е огромна и успехът му остава неизменен. Той публикува своите Химни, посветени на Маргарита Савойска, през 1555, заключението на Amours, адресирано към друга героиня, през 1556, и накрая, през 1560, Пълни съчинения (Œuvres completes) по покана на Мария Стюарт, съпруга на Франсоа II, както и Elegies, mascarades et bergeries през 1565. През същата година издава и Abrege de l'art poetique francais.

[от Уикипедия, свободната енциклопедия]


Сонети

В превод на  Тодор Червенков

Не бих могъл да любя друга аз   [fr-bg] 


 Пиер дьо Ронсар в Мрежата
Уикипедия  
Wikipédia  
 Станете ни почитател във Фейсбук
 Двуезична библиотека
Към началото на библиотеката