Рабиндранат Тагор (1861–1941)

Рабиндранат Тагор (7 май 1861 г., Калкута — 7 август 1941 г., Калкута) е индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на 19 век и началото на 20 век. През 1913 година получава Нобелова награда за литература и става първият неевропеец, удостоен с това отличие, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („велика душа“) от Тагор, а от своя страна го нарича Гурудев („божествен учител“).

Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романа „Гòра“ (1910) и сборника с философски есета „Сàдхана“.

В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на творческия си гений.

Огромно е литературното наследство на Р. Тагор — 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми и 50 стихосбирки и други.

Той е единственият поет удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави. Стихотворението му „Джана Гана Мана“ става химн на Индия, а стиховорението му „Амар Сонар Бангла“ - химн на Бангладеш.

[от Уикипедия, свободната енциклопедия]