П. К. Яворов (1878 — 1914)

Пейо Крачолов Яворов (1 януари 1878 г., Чирпан — 29 октомври 1914 г., София) е български поет-символист, смятан за един от най-големите поетични таланти на България на 20 век.

Той е един от видните членове на кръга "Мисъл", сътрудник и редактор на сп. Мисъл заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. Ю. Тодоров. Дълъг период от живота и творчеството му са тясно свързани с освободителното движение в Македония. Бил е телеграфо-пощенец в различни селища, редактор, библиотекар и драматург на Народния театър в София. Bъв връзка с литературните си интереси пътува в чужбина — Нанси, Женева, Виена и Париж.

Публикувал е стихосбирките "Стихотворения" (1901 и 1904), "Безсъници" (1907), и антологичната "Подир сенките на облаците" (1910 и 1914), мемоарно-биографичните книги "Гоце Делчев" (1904) и "Хайдушки копнения" (1909), пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

Поетът завършва живота си със самоубийство след редица житейски сътресения, най-голямото от които самоубийството на съпругата му Лора и последвалите подозрения към него, загубата на зрението му и отчуждението на приятелите му.

На негово име е наречен връх на о-в Ливингстън в Антарктика.