|
Шарл Мари Рене Льоконт дьо Лил (22 октомври 1818 г. — 17 юли 1894 г.), подписвал творбите си просто Льоконт дьо Лил, е френски поет, един от главните представители
на парнаското течение. Творчеството му е основано на принципа, че
творецът не бива да взема отношение по злободневни въпроси и не бива
да изразява собствените си чувства. В това отношение Льоконт дьо Лил е
убеден противник на Виктор Юго, чието кресло във Френската академия
той заема след смъртта на автора на "Клетниците" през 1885 г.
Льоконт дьо Лил е роден на днешния остров Реюнион, в Индийския океан,
където прекарва детството и една част от юношеството си. Дивата
природа, наред с античните сюжети, са основни теми в творчеството му.
Остатъка от живота си прекарва в Париж. Силно разочарован от
резултатите от революцията през 1848 г. и от съдбата на Парижката
комуна през 1871 г., Льоконт дьо Лил загърбва напълно социалните
борби. Придобива литературна известност с публикуването на "Антични
стихотворения" през 1852 г., след които излизат "Варварски
стихотворения" (1862) и "Трагични стихотворения" (1884). Известен
е с преводите си на множество древногръцки автори и на Хораций,
"най-гръцкият измежду латинските поети".
През 1885 г. му е присъдена пожизнената титла "Принц на поетите", която
ще бъде наследена от Пол Верлен. Льоконт дьо Лил е избран за член на Френската академия на 11-ти февруари 1886 г.
Характерни за поезията на Льоконт дьо Лил са съвършенството на
стихотворната форма, строгостта на стила, непоклатимата трагичност на
сюжетите. Тя представя човека в пълната му нищожност пред стихиите на
природата.
Стихове
В превод от френски език - Тодор Червенков
La Panthère noire — Черната пантера
[fr-bg]
Le colibri — Колибрито
[fr-bg]
Les Elfes — Елфите
[fr-bg]
|
