Стихове от Антон Делвиг

Барон Антон Антонович Дельвиг (6. 08. 1798 г., Москва — 14. 01. 1831 г., Петербург) е руски поет, критик, журналист, виден литературен деятел от Пушкинската плеяда.

Антон Делвиг oставя около 170 стихотворения. Виртуоз на формата, той е един от първите, които въвеждат сонета в руската поезия. Пише идилии, високо ценени от Пушкин, „руски песни” - писани по образеца на народните песни, оди, елегии, послания, лирика, романси. Някои от песните му оказват голямо влияние на поетичното творчество на Колцов. По повечето от тях създават музика Глинка, Даргомижски, Варламов, Алябиев и др. Други негови стихове, откъснали се от литературните си корени, и сега се ползват с широка известност (”Ах, ты, ночь ли, ноченька”, “Не осенний мелкий дождичек”, и др.).

Поезията на Делвиг е високо оценяванa от съвременниците му. Сред руските поети той е един от най-добрите познавачи и литературни интерпретатори на народната лирическа песен. Приживе издава единствен сборник със стихове, наречен „Съчинения” (1829). След смъртта си на 32 г. е погребан в Александро-Невската лавра. Творчеството му се вписва органично в националната поетична традиция.