Библиотека    Антон Делвиг    
 

Сонeт

Антон Дельвиг


 

Сонeт

Антон Делвиг


 
 

Златых кудрей приятная небрежность,
Небесных глаз мечтательный привет,
Звук сладкий уст при слове даже нет
Во мне родят любовь и безнадежность.

На то ли мне послали боги нежность,
Чтоб изнемог я в раннем цвете лет?
Но я готов, я выпью чашу бед:
Мне не страшна грядущего безбрежность!

Не возвратить уже покоя вновь,
Я позабыл свободной жизни сладость,
Душа горит, но смолкла в сердце радость,

Во мне кипит и холодеет кровь:
Печаль ли ты, веселье ль ты, любовь?
На смерть иль жизнь тебе я вверил младость?

1822

 

На къдрите приятната небрежност,
в очите светли бързия привет,
и отзвука, след който, с шанс отнет,
в мен ще родят любов и безнадеждност.

Затуй ли Бог ми даде тази нежност —
да страдам в младостта смирен и блед?
Но чашите с беди изпил по ред,
без страх ще срещна бъдната безбрежност.

Изгубен е предишният покой,
животът млад и волната му сладост.
Горя, но няма за сърцето радост.

Кръвта хладнее или кипва в зной.
С такава обич, в смях, тъги безброй
какво си — смърт или живот, ти, младост?

1822

 
 

© Антон Делвиг

 

© Антон Делвиг
© превод от руски език: Димитър Горсов (с разрешение)