| |
Златых кудрей приятная небрежность,
Небесных глаз мечтательный привет,
Звук сладкий уст при слове даже нет
Во мне родят любовь и безнадежность.
На то ли мне послали боги нежность,
Чтоб изнемог я в раннем цвете лет?
Но я готов, я выпью чашу бед:
Мне не страшна грядущего безбрежность!
Не возвратить уже покоя вновь,
Я позабыл свободной жизни сладость,
Душа горит, но смолкла в сердце радость,
Во мне кипит и холодеет кровь:
Печаль ли ты, веселье ль ты, любовь?
На смерть иль жизнь тебе я вверил младость?
1822
|
|
|
|
На къдрите приятната небрежност,
в очите светли бързия привет,
и отзвука, след който, с шанс отнет,
в мен ще родят любов и безнадеждност.
Затуй ли Бог ми даде тази нежност —
да страдам в младостта смирен и блед?
Но чашите с беди изпил по ред,
без страх ще срещна бъдната безбрежност.
Изгубен е предишният покой,
животът млад и волната му сладост.
Горя, но няма за сърцето радост.
Кръвта хладнее или кипва в зной.
С такава обич, в смях, тъги безброй
какво си — смърт или живот, ти, младост?
1822
|
|
|
|
