Джон Голсуърти - двуезични разкази на английски и български език

Джон Голсуърти /Голзуърди/ (14 август 1867, Кингстън над Темза, Съри, Великобритания — 31 януари 1933, Лондон) е английски прозаик и драматург, автор на знаменития цикъл романи "Сага за Форсайтови", носител на Нобелова награда за литература (1932) и считан за един от първите писатели от Едуардианската епоха, поставящи под съмнение идеалите на обществото от по-ранната литература на Викторианската епоха.

Автор е на 17 романа, 26 пиеси, 12 тома разкази, есета, поеми. Първото значително произведение на Голсуърти е романът му "Островът на фарисеите", писан през 1904 г. Този роман напомня памфлет и морален трактат, направен под формата на прегледа на фарисейските нрави в провинцията и столицата. Романът "Братство", написан през 1909 г., е един от най-силните и критически романи на писателя. Голсуърти открито поставя в него проблема за отношението на интелигенцията към народа. Други известни негови романи са: "От всички ветрове" (1897), "Жослен" (1898, "Вила Рубейн" 1900), "Човекът от Девън" (1901), "Къща извън града" (1907), "Малкият човек" (1915), "Пътят на един светец" (1919).

От 1906 г. до 1933 г. пише и трите си трилогии, първата "Сага за Форсайтови"- "Собственикът" (1906), "В примка"(1920) и "Дава се под наем" (1922), втората "Съвременна комедия" - "Бялата маймуна" (1924), "Сребърната лъжица" (1927) и "Лебедова песен" (1928), и третата "Краят на повестта - "Девойка, която чака" (1931), "Цъфтяща пустиня" (1932) и "Отвъд реката" (1933).

Пиесите на Голсуърти са забележителни с простотата, сръчността на драматическата техника, естествеността на диалозите и езика. Главното им достойнство е дълбоката искреност на автора, искреност на възмущението, предизвикано от истинско съчуствие към бедните. Най-известни негови пиеси са Сребърната кутия (1906), "Джои" (1907), "Борба" (1908), "Справедливост" (1909), "Тълпа" (1911), "Семеен човек", "Без ръкавици" и др. Интересни негови литературно-критически статии са "След спектакъла" (1903), "Защо не ни се харесват нещата такива, каквито са" (1906), "Мъгливи мисли за изкуството" (1911), "За завършеността и определеността" (1912).

През 1932 г. Джон Голсуърти получава Нобелова награда за литература.