| |
Dünya alçak gelirdi bana bazen
Ayaklarımın altından çekilirdi yeryüzü
Karıncalarla, böceklerle bir
Yaşar giderdim telaşsız, uzun boylu
Aşk güzeldi, kim ne derse desin
Eğilip ağzını öperdim bir çingenenin
Kalbe değen upuzun sessizlikte
Uzar giderdi aklım, ayaklarıma değin
Yere basmayan bir adamım şimdi
Ufka doğru kеsik, küle doğru yangın
Beni siz öldürdünüz yerçekiminden önce
Ayaklarım, ah yorgun ayaklarım!
|
|
|
|
Светът ми се виждаше нисък понякога
изтегляше се земята под моите крака
заедно в мир с насекомите и мравките
волно живеех на шир и на дължина
красива бе любовта, не ще и дума
навеждах се, целувах циганската уста
в предългата тишина, заляла душата
издължавайки се умът ми, изтичаше по моите крака
сега съм мъж, нестъпващ по земята
с пресечен хоризонт, за пепелта опожарен
преди земното притегляне ме убихте вие…
краката ми, уморените ми крака!
|
|
|
|
