Стефан Георге (или Щефан Георге, 12 юли 1868 — 4 декември 1933) е немски поет, есеист и преводач.
В Париж Стефан Георге се запознава с Огюст Роден и поетите-символисти Маларме и Верлен, които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките "Химни" (1890) и "Поклонничества" (1891) и превежда творби на Данте и Шекспир, както и съвременни френски поети. Във Виена Георге се сближава с Хуго фон Хофманстал, с когото го свързва бурно, но краткотрайно приятелство. Става съиздател на списание "Блетер фюр ди кунст", в което за дълги години пропагандира възгледа "изкуство за изкуството" и се противопоставя на натурализма.
Публикува стихосбирките "Годината на душата" (1897) и "Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта" (1899), "Седмият пръстен" (1907), "Звездата на съюза" (1914).
По стихове на Стефан Георге са създадени музикални творби от Арнолд Шьонберг и Антон Веберн.
В чест на поета университетът "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф учредява през 1990 г. наградата "Стефан Георге" за млади преводачи на френска литература.
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]
Стихове
Из "След беритбата"
[de]
[bg]
Мъртвият град
[de]
[bg]
|