|
Пойду в скуфье смиренным иноком
Иль белобрысым босяком
Туда, где льется по равнинам
Березовое молоко.
Хочу концы земли измерить,
Доверясь призрачной звезде,
И в счастье ближнего поверить
В звенящей рожью борозде.
Рассвет рукой прохлады росной
Сшибает яблоки зари.
Сгребая сено на покосах,
Поют мне песни косари.
Глядя за кольца лычных прясел,
Я говорю с самим собой:
Счастлив, кто жизнь свою украсил
Бродяжной палкой и сумой.
Счастлив, кто в радости убогой,
Живя без друга и врага,
Пройдет проселочной дорогой,
Молясь на копны и стога.
1914
|
|
|
|
Ще тръгна, смирен като послушник,
а може – белобрад бедняк,
в полето край брезите чудни,
белеещи като варак.
Земята цяла ще премина
с попътна призрачна звезда,
повярвал в щастие на ближен
и в звънкащата ръж в бразда.
А утринта, с ръката росна,
отбрулва ябълки в зори.
Сеното окосено нося
и слушам пеещи коси.
И гледайки наоколо в междите,
на себе си говоря пак:
щастлив е, който тук се скита
с тояга и с торбичка хляб.
Щастлив е с радостта бедняшка,
без враг останал, без другар
върви по пътищата прашни
с молитва пред кръстци*-олтар.
1914
---------------------------------------------
* кръстци – снопи, наредени един върху друг след пожънване
|
|
|
|