|
Я - пастух, мои палаты -
Межи зыбистых полей,
По горам зеленым - скаты
С гарком гулких дупелей.
Вяжут кружево над лесом
В желтой пене облака.
В тихой дреме под навесом
Слышу шепот сосняка.
Светят зелено в сутемы
Под росою тополя.
Я - пастух, мои хоромы -
В мягкой зелени поля.
Говорят со мной коровы
На кивливом языке.
Духовитые дубровы
Кличут ветками к реке.
Позабыв людское горе,
Сплю на вырублях сучья.
Я молюсь на алы зори,
Причащаюсь у ручья.
1914
|
|
|
|
Аз пастир съм, със палати
сред хълмисти равнини,
с песнопойките пернати
по зелени планини.
Везат облаци дантели,
над гората свиват кръг.
Слушам борове се свели,
в тиха дрямка си шептят.
Светят утринни тополи
във зелена светлина.
Аз пастир съм с къщи нови,
целите в зеленина.
Разговарят с мене крави
на краварския език.
Ветровитите дъбрави
махат към реката с вик.
И забравил за неволи,
спя на топлия сечак.
На зората аз се моля
и от ручей причестя.
1914
|
|
|
|