|
За рекой горят огни,
Погорают мох и пни.
Ой, купало, ой, купало,
Погорают мох и пни.
Плачет леший у сосны —
Жалко летошней весны.
Ой, купало, ой, купало,
Жалко летошней весны.
А у наших у ворот
Пляшет девок корогод.
Ой, купало, ой, купало,
Пляшет девок корогод.
Кому горе, кому грех,
А нам радость, а нам смех.
Ой, купало, ой, купало,
А нам радость, а нам смех.
1914—1916
|
|
|
|
Над реката огън тлей,
пън гори и мъх жълтей.
Еньовден е, Еньовден,
пън гори и мъх жълтей.
Плаче в бора таласъм —
пролет мина като в сън.
Еньовден е, Еньовден,
пролет мина като в сън.
А пред нашите врати
в танц девойче се върти.
Еньовден е, Еньовден,
в танц девойче се върти.
Някой тъжен, някой с грях,
а на нас ни е до смях.
Еньовден е, Еньовден,
а на нас ни е до смях.
1914—1916
|
|
|
|