Колокол дремавший
Разбудил поля,
Улыбнулось солнцу
Сонная земля.

Понеслись удары
К синим небесам,
Звонко раздается
Голос по лесам.

Скрылась за рекою
Белая луна,
Звонко побежала
Резвая волна.

Тихая долина
Отгоняет сон,
Где-то за дорогой
Замирает звон.

1914

Дремеща камбана
звънна в утринта,
над земята сънна
слънце затрептя.

Удари се носят
в синьото небе,
чуват се в гората
звънки гласове.

Скри се зад реката
бялата луна,
шумно се затича
буйната вълна.

Долината тиха
гони своя сън,
някъде из пътя
стихва този звън.

1914